Harry Potter and the Cursed Child (J.K. Rowling, J. Thorne, J. Tiffany)

„The Eighth Story. Nineteen Years Later. Based on an original new story by J.K. Rowling, Jack Thorne and John Tiffany, a new play by Jack Thorne. Based on an original new story by J.K. Rowling, Jack Thorne and John Tiffany, a new play by Jack Thorne, Harry Potter and the Cursed Child is the eighth story in the Harry Potter series and the first official Harry Potter story to be presented on stage. The play will receive its world premiere in London’s West End on 30th July 2016. It was always difficult being Harry Potter and it isn’t much easier now that he is an overworked employee of the Ministry of Magic, a husband, and father of three school-age children. While Harry grapples with a past that refuses to stay where it belongs, his youngest son Albus must struggle with the weight of a family legacy he never wanted. As past and present fuse ominously, both father and son learn the uncomfortable truth: sometimes, darkness comes from unexpected places. „

Хари Потър е голямата ми детска любов – чела съм всяка книга десетки пъти, редила съм се на не една или две опашки пред книжарница през нощта, за да чакам излизането на поредната книга, гледала съм всички филми (естествено, на предпремиера) и съм прекарвала часове във форуми, посветени на малкия магьосник.  Всичко това би трябвало да ви даде поне бегла представа за ентусиазма ми, когато разбрах, че ще има пиеса, а по-късно и книга, продължаваща историята за случващото се 19 години по-късно.

Важно за всички, които планират да прочетат „Harry Potter and the Cursed Child“, е да знаят, че книгата НЕ следва стила и жанра на останалите книги от поредицата – както изрично пише на корицата, това е сценарият на пиесата, която се играе в момента в Лондон. Подгответе се за близо 350 страници диалог, който да „разиграете“ сами.   Макар и да харесвам много пиеси (Шекспир и Оскар Уайлд са ярки примери как само чрез диалог могат да се предадат толкова много неща!), в конкретния случай не мисля, че беше особено успешно. Сцените се сменяха прекалено често като реално не оставяха на читателя време да вникне в тях, а диалозите по-скоро маркираха случващото се, отколкото да дадат някакъв контекст и дълбочина – неща, които малко ми попречиха да се насладя напълно на срещата си с героите.

Другото нещо, което ми направи страшно впечатление, е колко много цялата книга и всичко случващо се в нея напомня на фенфикшън (и то не на много добър такъв) – не знам доколко сте запознати с жанра, но това реално са истории, писани от фенове, за свят от любима тяхна книга/филм.  Имайки предвид колко много обичам Хари Потър, през годините съм чела множество изключителни фенфикшъни (както и не малко лоши такива, разбира се) и, честно казано, „Harry Potter and the Cursed Child“ звучеше точно като не съвсем обмислен такъв – имаше няколко дупки в сюжета, няколко супер нагласени момента и, най-важното, липсваше (поне за мен) онзи момент в книгите, в който Роулинг накрая разкрива разковничето и те кара да се върнеш и да препрочетеш всички предишни книги  още поне 3 пъти, за да търсиш уликите, които са можели да ти помогнат да стигнеш и сам до заключението.  В „Harry Potter and the Cursed Child“ много рано знаех какво горе-долу се случва и накрая просто потвърдих всичките си предположения.   Още повече, че реално всичко, случващо се в книгата, сме го виждали десетки пъти, използвано във фенфикшъните, дебнещи из нета.  Ако ви е интересно – ето линк към един от най-големите сайтове за феникшън в света: https://www.fanfiction.net/

Последното, за което ще се оплача, е, че за мен част от героите не се държаха адекватно спрямо всички, което знаем за тях от предишните книги – на Рон беше отделена минимална роля и то на шута на книгата, което омаловажава потенциала и качествата на червенокосото момче, с което израснахме.  Хари пък сякаш не е пораснал и ден – голяма част от реакциите му са тези на 17-годишен тийнейджър – нещо, което също малко ми развали удоволствието. Като цяло много си личи, че дори Роулинг да е имала роля в създаването на историята, то тя е била или второстепенна, или не е вложила толкова от сърцето си, колкото в другите книги.  От една страна са точно тези нетипични реплики и реакции, а от друга – невниманието в именуването на героите – нещо, в което знаем, че тя е факир.  За разлика от всички други книги, тук имената на новите герои звучат малко прекалено плоско, а името на единственото дете с индийски произход в книгата – Panju – се оказва, че не е име, давано на хора в Индия – нещо, което авторката, измислила имената на Виктор Крум и Фльор не би допуснала да остане така.   Ето линк към статия, писана от индийка за името (предупреждавам, има спойлери вътре): https://www.buzzfeed.com/krupagohil/harry-potter-and-the-casual-racism?utm_term=.ytlj828K5#.dwqLKjKYD .

Оценка: 2.5/5 

П.П. Дълго се чудих дали да включа и мнението си по конкретния сюжет, но реших да оставя поста без спойлери, за да могат да го четат спокойно и хората, които още не са довършили книгата.  За дискусия по случващото се нека използваме лични съобщения или коментарите отдолу 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s