„Списъкът на Шиндлер” (Т. Кинийли)

 

” В сянката на Аушвиц един ексцентричен германски индустриалец се превръща в жива легенда за евреите от Краков. Той е женкар, бохем, но за тях е просто спасител.  Това е разказ за Оскар Шиндлер, който рискува живота си, за да защити евреите от изтребление в окупираната от нацистите Полша. Шиндлер е човек, който не спазва законите на СС, когото войната превръща в личност с мисия на земята да бъде милосърден ангел на спасението  „Списъкът на Шиндлер“ е брилянтно точна, въздействаща, силна и потресаваща книга. Авторът е чудесен разказвач и ни предлага един великолепен роман, който ни завладява от първата страница и ни държи в напрежение до последната.”

“Списъкът на Шиндлер” на Томас Кинийли мога да опиша с една дума – изключителна. Много време ми отне докато най-накрая събера смелост да я започна.  Интересът ми към историята на списъка на Шиндлер се роди покрай прекрасния саунтрак към едноименния филм, който се нарежда сред любимите ми музикални произведения (ето го в изпъление на Изак Пърлман: https://www.youtube.com/watch?v=WPsAR9Sx-JQ) и който като запален фен на фигурното пързаляне съм гледала пресъздаден от десетки фигуристи.  Вярна на принципа си, че екранизации гледам само след като съм прочела книгата, „Списъкът на Шиндлер“ се оказваше в списъка ми „за четене“ години наред.  Най-сетне да прочета книгата ме мотивира предстоящо ми пътуване до Полша и Аушвиц, което сега чакам огромно нетърпение.

„Списъкът на Шиндлер“ се оказа едновременно точно това, което очаквах, и нищо от него.

Нека започнем с нещата, които ме изненадаха. Първото от тях – почти документалният стил, в който е написана книгата.  Томас Кинийли обянява още в предговора, че е създал романа си, превърнал се в една от класическите творби за Холокоста, базирайки се на документи, предоставени от приятели и съмишленици на Шиндлер, както и на разговори с хора от Списъка.  По тази причина не бих погла да нарека “Списъкът на Шиндлер” художествена литература – нещо, което е търсен ефект от автора, но прави книгата изключително тежка и трудна за четене.  Особено в началото, когато читателят се оказва залят от информация, която Кинийли сякаш умишлено не филтрира – оставя вълната на случващото се във военна Полша да ни помете бавно и сигурно без да ни осигурни предпазни пояси, за които да се хванем.  Стъпка по стъпка ни запознава с начина, по който нацистите превръщат евреите от пълноправни членове на обществото в  проблем, нуждаещ се от “окончателно решение”, в безгласна и безлична маса от “различни”, които трябва да бъдат премахнати.

Въпреки гореспоменатото, учудващо за мен, “Списъкът на Шиндлер” не се оказа емционална по общоприетия начин – Кинийли не се е полакомил да украси повествованието, да “влезе” в главата на Шиндлер или който и да било от героите си, да внесе романтичен оттенък.  Не, всичко в книгата е до болка реалистично, изключително конкретно и лишено от типичната за историите за героични постъпки идеализация, дори бих го нарекла стерилно на моменти.  Образът на самия Шиндлер е изключителен точно в това, че е пълнокръвна картина на един човек, чиито користни подбуди бавно се превръщат в героизъм.  Дори и в най-светлите си постъпки обаче хер Шиндлер не е лишен от недостатъци и пороци, а Кинийли не допринася по никакъв начин за разплитането на амбивалентността на образа.  Въпросите за морала, за доброто и злото и съществуването им в един човек, за кошмара на случващото се остават като цяло висящи и карат читателя да мисли над тях дълго след като е затворил книгата.

Колкото до нещата, които очаквах – очаквах “Списъкът” да ме потопи в един познат от учебниците по история и страниците на “Задната къща” свят по един по-личен и различен начин, което Кинийли успя да постигне.  До последната страница се вълнувах заедно с и за всеки от хората, с които ме запозна книгата, макар и да знаех каква ще е развръзката.   Веднага след като затворих книгата се намерих пред компютъра, където търсех повече информация за съдбите на хората от Списъка, за самия Шиндлер, за местата, които се споменават, за тази епоха на ужас, но и надежда.

Оценка: 5/5

Издателство: Абагар

Вместо заключение ще споделя музиката от саундтрака, която лично за мен е шедьовър:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s