„За писането. Мемоари на занаята“ (С. Кинг)

Кинг е много особен автор и винаги се чудя всъщност харесвам ли го – някои от нещата му ми допадат, други не чак толкова, но като цяло най-точно ще е да кажа, че просто не го разбирам.  Затова си купих и книгата му „За писането“ – да му вляза под кожата и да разбера как и защо пише.  Отделно винаги ми е бил интересен процесът на създаване – било то на текст, музика или картина, и не пропускам шанс да чета каквото творците са склонни да споделят.

Структурата на книгата е проста – в първата част авторът разказва за своя път като писател – няма излишни подробности относно коя е била любимата му играчка като дете или как се е казвал най-добрият му приятел – само нещата, които според него са повлияли на писането му и са го изградили като творец.  Втората част е за писането като писане и за съветите, които един опитен писател би дал на прохождащите такива. Като цяло се налага идеята, че макар талантът да играе определена роля, то много от ‘инструментите’ си един писател трябва да придобие сам и да се грижи за тях подобаващо.
Един от основните плюсове на книгата е, че е осеяна с примери както от вече съществуващи книги от различни жанрове, така и със специално измислени текстчета, които прекрасно онагледяват казаното, така че то да не звучи кухо и назидателно.  Както казва самият Кинг – трябва да водиш читателя си из повествованието и да внимаваш да не го загубиш в потока на мислите си – и той го прави прекрасно.   За хората, запознати с творчеството му, е особено интересно отношението на самия автор към героите, които ние (не) харесваме, както и как са се развили тези персонажи в процеса на писане.  За любопитните като мен има и обяснение как са му дошли идеите за някои от най-популярните му книги и как една простичка идея се превръща в бестселър.  Аз не всичко съм чела, а от подметнатите неща за сюжетите ми стана интересно, така че скоро може да се очаква ново включване от господин Кинг 🙂

Минусите са няколко – книгата определено е насочена към хора, които имат намерение да се занимават с писане професионално, което драстично намалява целевата група – все пак има и много хора, които пишат само и единствено за удоволствие и не желаят да бъдат публикувани.  Читателите обаче не просто трябва да са кандидат-писатели, но и американци – има подробни указания къде и как можеш да си намериш агент или издател – неща, абсолютно ненужни на любителя- българин.  Самият текст е насочен към англоговорящите, което го прави много труден за превод, защото някои стилистични забележки категорично не важат за нашия език, но въпреки тези трудности преводът е доста добре адаптиран, за да не се чувства българинът тотално загубен в тези съвети.  Колкото до самите съвети – Кинг категорично се опитва да не е поучително-назидателен, писането и според него е строго лично нещо, макар и на моменти да звучи сякаш е забравил това си твърдение.
Като цяло – много приятна книга за хора, които се интересуват от писане или от това как го правят другите 🙂 Много ми хареса твърдението, че литературата е най-чистата форма на телепатия – без да си говорим и дори без да се познаваме обменяме идеи и мисли.
Оценка: 4/5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s