„На изток от Запада“ (М. Пенков)

До момента не се бях сблъсквала с творчеството на Мирослав Пенков и с дебютния му сборник от разкази „На изток от Запада“, но съм сигурна, че ще имаме още срещи в бъдеще.

Оказа се, че покрай книгата се е вдигал доста шум поне на два пъти – през   2012 г. , когато 30-годишния тогава Пенков печели международната награда за кратък разказ на BBC точно с „На изток от Запада“ – разказът, който и абсолютно заслужено именува целия сборник.  Откъс от същия този разказ се оказа, че се е падал и като текст за преразказ на националното външно оценяване след седми клас през 2015 г., когато всички (и лелите им) са изказали мнението си относно качеството и уместността на разказа.  Лично според мен е много приятна тази тенденция да се дават по-съвременни български автори и произведения на учениците (колкото до това дали и доколко ги разбират – мисля, че масово се подценява интелектът на седмокласниците 😉 ).

И така, и двете вълни на публично внимание са минали покрай ушите ми и за „На изток от Запада“ ме „светна“ един колега, който беше просто възхитен от сборника и от Пенков като автор.  С високи очаквания се впуснат в сборника с разкази, с още по-високи очаквания за следващата му книга оставам.  По принцип предпочитам романи пред разкази, но разказите в „На изток от Запада“ са една идея по-дълги (между 30 и 60 страници) и авторът успява с много майсторство да изгради образите на своите колоритни и пълнокръвни герои, които успяват не само да впечатлят, но и да ти влязат под кожата, да мислиш и дишаш с тях, да живееш с техните страхове и надежди.

Припознах се изключително много в образите на  на българския студент -емигрант, които Пенков рисува в „Как купихме Ленин“, „Снимка с Юки“ и „Девширме“ – страдах и се лутах с него между изтока и запада, между дънките Левис и доматите на село.  Ще си позволя да цитирам и пасажа, който много точно описва част от причините ми да се прибера и да не мога да си представя да живея и създам семейство в дъждовна Англия:

„…започнахме да си пишем все по-кратки бележки.  И смисълът на тези бележки взе да изтънява.  Вярно, едно писъмце от сестра ти е винаги скъпо, винаги мило, но в крайна сметка тези писъмца нищо съществено не ни казваха, само най-общите факти.  А пък общите факти жива картина не могат да ти нарисуват.  Какво ме е грижа мен например, че ходила цялата фамилия на море?  Че оня ден, докато купувала марули, майка ми срещнала някаква стара позната и че ми пращала тая позната специални поздрави?  Че оня ден ми се родило племенниче?  Нали аз сега съм тук, така надалеч, че нито знам дали е било топло морето, нито дали майка ми по-изгодно е взела марулите, нито дали сняг е валяло, като си е поемал племенникът ми първата глътка въздух.  Не знам например кой е държал чадъра, за да опази сестра ми от снега, докато се е качвала тя с бебето в колата.  Знам само едно  – не съм бил аз.  И понякога друго не ми трябва да знам.“ („Девширме“, М. Пенков).

Макар и част от сюжетите да не ми бяха много по вкуса, то те бяха до такава степен необичайни и запомнящи се и толкова живо и красиво разказани, че ми се четеше, въпреки че тематиката и/или посоката на действието не са „моята бира“.

Единственото, което малко ме разочарова, е липсата на поне стръкче позитивизъм в който и да било от разказите.  Макар и да е най-добрият съвременен български разказвач, който съм чела, Пенков все пак е последвал линията на внушение, в която българското се крие все в тъжното, трагичното (макар и все пак в „На изток от Запада“ в трагедията да има и нотки комедия), носталгията по отминалото време и безизходицата, наложената от политическата и историческа действителност.  Много точно и живо успява да ги нарисува Мирослав, но много ми се щеше някъде да се покаже и радостта от живота и всички други положителни емоции, които охарактеризират българите.

Оценка: 4,5/5, с нетърпение чакам да прочета и първия роман на автора – „Щъркелите и планината“

Издателство: Сиела (http://ciela.bg/books/book/na-iztok-ot-zapada/972)

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s