„КваZи“ (С. Лукяненко)

Преди да премина към ревюто на самата книга, е важно да знаете следните две неща за мен:

  1. Обожавам руска фантастика.  Предполагам, че част от това се дължи на  факта, че руската народопсихология е много по-близка до нашата от западната, което прави техния хумор, малки препратки и светоусещане много по-разбираеми и, следователно, много приятни за четене.
  2. Обожавам Лукяненко, тъй като той и неговите „Патрули“ бяха причината изобщо да започна да чета руска фантастика.  Харесвам стила на Лукяненко и умението му да създава светове, които са едновременно безкрайно близо и далеч от нашия, намирам героите му за изключително симпатични и достатъчно многопластови, за да са интересни, достатъчно човечни и близки, за да се вълнуваме искрено за тях, много оценявам и се забавлявам на препратките му към други автори, музиканти и изобщо – творци.

След като вече знаете горните две, вероятно разбирате колко щастлива бях, когато видях, че има нова книга на Лукяненко.  И той не разочарова.

Както обикновено, светът на Лукяненко е завършен, неустоим дори в най-мръсните и неприятни свои ъгълчета… и много познат.  Действието се развива 10 години след настоящето, но светът е претърпял Апокалипсис, невиждан досега, който поставя нови въпроси пред човечеството относно това, което следва след смъртта и способността на хората да се приспособят – най-прекрасното (или пък не?) качество на човечеството.  Дълго след като затворих книгата продължавам да се чудя дали това, че можем да свикнем с всичко, е хубаво, защото ни позволява да сме гъвкави в една вечно променяща се реалност, или един ден „ще ни изяде главите“, защото ще ни накара да спрем да се борим с нещата, които не ни харесват, и просто апатично ще се приспособяваме към нещо, което с малко воля и смелост би могло да бъде променено.  Както и да е, нека се върнем на основната сюжетна линия на книгата.

Да, познахте, разказвачът на книгата е московски полицай, който живее сам в малък апартамент,  има лек проблем с алкохола и чийто морален компас е малко съмнително сверен.  Подозирам, че нищо от горното не шокира феновете на Лукяненко, но пък приключенията и въпросите за Света, Вселената и Всичко останало, с които се сблъсква Денис са един различен (и много завладяващ) прочит на вечната тема за смъртта, страха от нея и какво следва след това.

Ако познавате творчеството на Лукяненко вероятно няма да се изненадате и от факта, че краят на книгата е отворен за интерпретация, което позволява на читателя да се помъчи още много с тежките въпроси, които да си зададе за собствения си мироглед и морал.  Естествено, това позволява и евентуалната поява на втора част (което е факт, който ме изпълва с ентусиазъм).

Всичко това в няколко изречения – ако сте фен на Лукяненко, не пропускайте. Ако сте фен на (руска) фантастика – не пропускайте.  Ако никога не сте чували за Лукяненко или фантастика – не пропускайте, за хубавите книги няма жанр 🙂

Оценка: 4,5/5

Издателство: ИнфоДар (http://www.infodar.com/show_book.php?ISBN=978-954-761-578-6&PHPSESSID=39d13529917ba9ce597ccb2c53c6904e )

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s