Нищо, което бях чувала за „На изток от Рая“, не успя да ме подготви за изключителната книга, която държах в ръцете си. Знаех, че е модерен прочит на библейската притча за братята Каин и Авел, знаех, че е семейна хроника на две семейства, знаех, че много хора я считат за най-амбициозната и значима творба на Стайнбек.
Не ме разбирайте погрешно, всичко гореизброено е вярно, но „На изток от Рая“ е много, много, наистина много повече от всяко едно от тези неща поотделно. Това е една книга за битката между доброто и злото у човека, за правото на избор и последствията от него, за обичта, завистта и бащината любов. Проблеми, които представя, и въпросите, които задава Стайнбек, са болезнено актуални и днес, с подозирам, че ще са също толкова актуални и след още 65 години.
Действието на романа се развива в продължение на 50 години (от 1862 до 1918 г.) в долината Салинас и проследява съдбите на няколко поколения от семействата Хамилтън и Траск. Самият Стайнбек е роден в Салинас и се смята, че патриархът на семейство Хамилтън в книгата е вдъхновен от собствения дядо на писателя (мъничък спойлер – детето Джон Стайнбек даже се появява на страниците на „На изток от Рая“ като герой). Самата долина е описана толкова истински, толкова живо и майсторски, че не вярвам да има читател, който да не може да я извика веднага в съзнанието си дори години след като е затворил книгата.
Стайнбек използва като основа за сюжета и за вдъхновение за заглавието библейската притча за Каин и Авел (която, признавам си, не познавах в детайл), но я разказва по начин, който ни кара да разбираме и съчувстваме и на двамата братя. Всъщност, в „На изток от Рая“ има две „двойки“ Каин и Авел – от една страна това са братята Чарлз и Адам, а на по-късен етап – близнаците Калеб и Арон (в оригинал паралелът между имената е много по-очевиден, тъй като във всяка двойка имаме буквите С и А – Cain and Abel, Charles and Adam, Caleb and Aron). При всяко от разказванията на притчата тя се обогатява и задълбочава, докато не стигне до екзистенциалния въпрос за избора ни за това какви хора искаме да бъдем. Когато го пиша звучи натруфено и претенциозно, но, доверете ми се, прозата на Стайнбек е всичко друго, но не и такава. От всяка страница на „На изток от рая“ лъха и обичта на автора към хората, неговата непоколебима вяра в доброто в тях.
Всички от героите на Стайнбек са запомнящи се и многопластови и мога с часове да ви разкавам за тях, но ще ви оставя само да ги опознаете 🙂 Ще си позволя само да споделя, че на мен най-много ми „легна на сърцето“ Калеб, който се предполага да е „лошият“ брат – в Библията Каин е този, който убива брат си от завист и традиционно се възприема като символ на яростта, насилието и ревността. И въпреки този първообраз за героя си, Стайнбек успява да запази доброто и човешкото в момчето и да го направи един от любимите ми персонажи в книгата, а и в литературата въобще.
Ще завърша с един съвет: Ако не сте чели „На изток от Рая“ – дайте ѝ шанс, обзалагам се, че ще ви изненада приятно 🙂
Оценка: 5/5
