5 книги за плажа

Лято е, време за отпуска и море.  А моето любимо занимание на плажа е именно четенето, затова реших да направя списък с 5 книги, които смятам, че много добре се връзват с шума на вълните и усещането за пясъм между пръстите. 🙂

  • География на блаженството (Е. Уайнър)

 

Книгата на Уайнър ни отвежда на едно околосветско пътешествие в търсене на щастието и неговите причини.

Нещо средно между пътепис и философско есе, книгата е интересна и приятна за четене.  Разказите за приключенията на автора и срещите му с различни хора се редуват с научната теория, правейки я по-достъпна и човечна.  Единственото, което е малко разочароващо (ако мога така да го нарека) е колко голям процент от събеседниците на Уайнър са американци, но предполагам, че е абсолютно разбираемо, имайки предвид езиковите и културни бариери, които иначе трудно би разбил.

Допълнителен бонус на книгата е, че всяка глава води читателите на различно място и представлява смислено обособена цялост сама по себе си, което я прави особено подходяща за плаж/почивка, тъй човек спокойно може да отиде да поплува след като прочете частта за Бутан (например) без да се измъчва от въпроси за съдбата на героите.

Ако „География на блаженството“ ви допадне, то препоръчвам да прочетете и другите книги на автора в същия стил – „География на гения“ и „Човек търси Бог“.

 

  • Хотел (А. Хейли)

Артър Хейли е майстор в това да пренесе читателите си в историята и „Хотел“ определено оправдава очакванията.  Подозирам, че това реалистично и пълнокръвно представяне се дължи до голяма степен и на факта, че за да напише книгата Хейли прекарва два месеца като гост на хотел „Roosevelt“ в Ню Орлийнс, за да се запознае отблизо с начина, по който работи и се управлява подобен бизнес.

„Хотел“ ни води в едно горещото лято на 1964г. в  хотел „Сейнт Грегъри“ в щата Луизиана, където младият помощник управител Питър Макдермот се опитва да се справи с редица проблеми – от тези в кухнята, през изтичащата ипотека на хотела, до разследването на убийство.  В хода на книгата авторът ни среща с редица колоритни персонажи – гости и служители на хотела, за да ни нарисува една пъстра картина от средата на миналия век, но която е учудващо близка и позната и до читателите днес.  Увлекателна, с развиващо се бързо действие и симпатичен главен герой – „Хотел“ е прекрасна книга за лятната почивка.

 

  • Сигурно се шегувате, г-н Файнман (Р. Файнман)

 

Признавам си без бой, абсолютно нищо не разбирам от физика и не знаех нищо за Файнман преди да попадна на тази книга.  Оказа се, че той не просто е гениален физик (носител на Нобелова награда за физика от 1965 г., наричан „вторият най-велик ум след Айнщайн“), но и много занимателен човек с интересна съдба и завладяващо чувство за хумор.  Книгата „Сигурно се шегувате, г-н Файнман“ проследява живота на автора в кратки анекдоти за различни негови приключения (неслучайно подзаглавието гласи „Приключенията на един любопитко“).  От страниците извират любопитството и ентусиазмът на Файнман към всичко, което прави, и читателят веднага разбира защо този човек, който не се страхува да мисли различно и да преследва с детски възторг идеите си, е постигнал толкова много.  Книгата е забавна и лека, но ще ви потопи в света на физиката и гениите и за мен беше истинско удоволствие да я прочета.  Препоръчвам горещо.

 

  • Стражите! Стражите! (Т. Пратчет)

 

За мен Тери Пратчет е велик автор, който успява чрез своя свят на диска да ни покаже в едно изкривено и ужасно забавно огледало нашата действителност, по един много елегантен начин да уважи (но и да окарикатури) някои от най-величаните хора и произведения на нашия свят.

„Стражите! Стражите!“ е първата книга от поредицата, посветена на Градската стража – частта от Анкх-Морпокското общество, която за мен е най-интересна.  Това е и книгата, която ни представя  Сам Ваймс – герой, който ще се превърне в един от най-любимите ми с неговото упорство и светоглед и с развитието, което ще претърпи в последващите книги.  Каквото и да ви кажа за сюжета ще прозвучи странно и вероятно ще ви откаже да прочетете книгата, защото историите на Пратчет не могат да бъдат преразказани – красотата и магията им са точно в тяхната абсурдност на пръв поглед, в детайлите, в безкрайното майсторство и хумор на автора.  Дайте шанс на Пратчет дори фентъзито да не е вашият жанр, вярвам, че ще сте щастливи, че сте го направили.

Един съвет – ако никога не сте чели нищо на Пратчет досега  – недейте да започвате с „Цветът на магията“ или „Фантастична светлина“.  Макар че наистина това са първите книги за света на диска, те по никакъв начин не са представителни за останалата част от поредицата.  За мое щастие аз първо попаднах на „Малки богове“, иначе може би никога нямаше да продължа и да открия гения на Пратчет, който за мен е един от класиците на съвременната литература.  Другата ми препоръка е да се опитате да прочетете книгите на английски, защото игрите на думи и хуморът на автора си личат много повече в оригинал.

 

  • „Трима души в една лодка“ (Дж. К. Джеръм)

 

Последен по ред, но може би първа по важност –  един автор, който ще ви накара да се превивате от смях с приключенията му.  От самодиагностицирането му с всички болести на света (много преди да има интернет и BG Mama), до историята със закачането на картината, всяка история в книгата е шедьовър и ще остави трайна следа в съзнанието ви.  Изключително интелигентно написана, много актуална и днес, „Трима души в една лодка“ според мен е едно от задължителните произведения, които всеки любител на литературата трябва да прочете, независимо от предпочитания му по принцип жанр.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s