„Стопанката на Господ“ (Р. Де Мео)

През последните няколко месеца едно заглавие шества из българските литературни среди – някъде властва като неоспорим номер 1, другаде е причина за скандал и остра критика.

Аз лично за първи път се сблъсках с книгата на Розмати Де Мео на деня след сватбата си (на която вместо букети ни подариха книги, можете да прочетете повече тук), когато се оказах с две копия на въпросното произведение, което авторката определя като „сказание и требник на българската народна вяра“.

Сюжетът абсолютно не е водещ в книгата, затова ще си позволш да го споделя най-общо: главната героиня (Райна) е изградила живота си в Италия, но в един момент „залинява“ – загубва интерес към всичко, което е внасяло цвят и радост в ежедневието ѝ, и и в крайна сметка решава да се прибере в България, за да си даде време да помисли.  Веднъж пристигнала се оказва в малко село в компанията на няколко баби и един дядо, които започват  да ѝ разкриват красотата и тайната на българските обичаи и традиции.   Оттук насетне книгата по-скоро следва празниците по календара и от кого и как Райна научава за тях. А ако се чудите – Господ е черният козел, чийто образ краси и корицата.

Нещата, които ми харесаха в книгата са тясно свързани и с тези, които ме отблъскваха като читател:

Де Мео рисува една пъстра картина на позабравени народни обичаи и обреди, подчертава дебело важността на това да помниш корените си и да ги почиташи на „българщината“, която ни свързва.  И макар да съм абсолютно съгласна, че имаме прекрасно богата и ценна култура, то в същото време смятам, че всяка култура е такава за носителите ѝ и не трябва да се противопоставят една на друга.  Да не говорим, че част от описаните в книгата обичаи ние делим и с други народи – знаете ли например, че и румънците се закичват с мартенички на първи март? За мен едно такова прекалено величаене и прехласване пред която и да е култура за мен не ѝ прави услуга – напротив, предпочитам да общувам с хора, които въпреки че виждат ръбчетата и несъвършенствата на родното, пак го обичат и ценят.

В „Стопанката на Господ“ българското е поставено на пиадестал и живеещо не със, а въпреки света, не заедно с времето, а против него.  Пак казвам, и аз смятам, че е безкрайно важно да знаем кои сме и откъде идваме, но в книгата на Де Мео като че ли всяка промяна е отъждествена с падение и загуба на родовата памет, което не мога да приема.

Ако авторката беше отделила малко повече време и внимание да представи не просто обичаите, а и как могат да бъдат въведени в съвременния живот, то вярвам, че щеше да е още по-успешна.

Вместо това книгата ни дава поредица от (пре)разказани ритуали, за които Де Мео твърди, че са автентични и е събирала сама, обикаляйки по страната.  Обредите са разказани кратичко и достъпно, будят любопитството и интереса и желанието да ги опознаем.

Тук идва и скандалът, който вече споменах – част от научната общност, изучаваща българския фолклор и традиции, обвиняват Де Мео, че използва чужди разработки без да отдаде дължимото на авторите им.   Това е текстът, в който д-р Георги Мишев излага доводите си,  ето  го и отговорът на  Де Мео.

Смятам, че от едно подобно „художествено“ поднасяне на нечии изследания всички могат много да спечелят, тъй като се популяризира нещо стойностно, до което иначе малко хора биха се докоснали.  В същото време обаче за мен е непростимо „художествения“ писател да не спомене източниците си, пък дори и под черта или като библиография.  Най-малкото защото има хора като мен, които умишлено искат художествена литература да ги насочи към тематики, на които биха искали да отделят време и внимание.  Така че в случая изказвам специална благодарност и на д-р Мишев,  благодарение на когото на бюрото ми вече стои  „Религиозни народни обичаи“ на Д. Маринов 🙂 (можете да я поръчате онлайн от тук ако и на вас ви е интересно).

 

В заклюяение ще кажа, че „Стопанката на Господ“ е една интересна и различна книга, която препоръчвам да разгледате, но ви моля – запазете и критичното в себе си докато четете текста на Де Мео.

 

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s