„Глухарчето“ (Б. Димитрова)

„Глухарчето“ на Блага Димитрова долетя при мен с юлския читателски колет на „Магазин Читател“ (повече за това какво имаше вътре и какво представлява колетът можете да видите тук ) – един книжен подарък, който си направих сама за рождения ден и който не ме разочарова 🙂  Сама надали бих посегнала към книгата, а тя се оказа една интересна среща с нов автор и с младите хора в комунистическия строй.  Благодаря на екипа на Магазин Читател за чудесната книга (а и за всички други прекрасни неща), определено ще си подаря някой от вашите колети и в бъдеще! 🙂

Сега за самата книга.  Събитията в романа се отключват след самоубийството на току-що завършилата Анастасия – читателите никога не „срещат“ героинята жива, но нейното присъствие се усеща на всяка страница и във всяко действие на всички други.  Най-добрата приятелка на самоубийцата – Вангелия – се опитва да разбере какво и защо се е случило и в това си начинание се сблъсква с множество тайнствени и необясними неща.  Честно казано, за мен „мистерията“ ми дойде малко в повече и смятам, че книгата би била не по-малко интересна и без нея.

По-ценното беше погледът върху начина на живот и разсъждението на мои връстници от преди 20/30 години.  Вангелия е току-що завършила и, както (според мен) всеки в тази позиция, се опитва да намери себе си и мястото си в света, да поеме по пътя си като едновременно запази връзката с родителите си, но и намери самостоятелността си.  За съжаление, тази част от книгата се случва донякъде между другото, защото огромният процент от повествованието е посветена на мистерията около смъртта на Сия.  Въпреки това, „Глухарчето“ ми даде един прозорец за едно друго време с подобни проблеми, но много различни обстоятелства и контекст.

Тук отварям една скоба – разбира се, нито едно произведение не може да е абсолютно представително и обективно за една епоха и начина, по който мисли една огромна група хора, но за мен всяка гледна точка е ценна и ми помага да нарисувам за себе си една малко по-пълнокръвна картина на времето преди ’89.  Така че за всичко, които намират това за любопитно – мисля, че книгата ще ви допадне.  Имайте предвид обаче, че започва доста мудно и мен ме грабна може би след първата четвърт – търпението в случая се оказа ключово, защото чакането си заслужаваше 🙂

Друго нещо, което много ми допадна бяха „есетата“ за влиянието на телефона върху младите хора и общуването (реално телефонът се оказва главен герой в романа и е свързващата нишка на повествованието).  Четейки пасажите от днешна гледна точка за читателя става много, много очевидно как всяко поколение реагира на новите неща в живота – разсъжденията на бащата на Анастасия за телефона могат да бъдат преписани дословно като „телефон“ се замени с „интернет“ или „фейсбук“ и ще звучат абсолютно намясто в нашето съвремие и са точно същото, което слушам от години от родителите си/баба и дядо.

 

Вместо заключение – дайте шанс на „Глухарчето“, дори да не е вашата книга има какво да научите от нея.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s