„Трите дъщери на Ева“ (Е. Шафак)

Много харесвам произведенията на Елиф Шафак по няколко причини: 1) не я е страх да обсъжда наболели политически и социални проблеми (което доведе и до съдебен процес в Турция по повод засегнатата  тема с арменския геновцид в „Копелето на Истанбул“); 2) представя по един достъпен, но и нюансен начин преплитането на културите на Запада и Изтока в съвременния свят и 3) търси и се бори за мястото на жената днес.

Понякога не харесвам книгите на Елиф Шафак, защото: 1) много често краят идва някак внезапно и прибързано – след прекрасно изложената експозиция романът изведнъж свършва и те оставя „да висиш“; 2) някои от книгите ѝ са насочени много конкретно към жената на средна възраст (вкл. „Любов“), но някак не успяват да въвлекат и читатели от друга аудитория.

Сега за „Трите дъщери на Ева“: книгата редува сцени от една вечер на Пери – на пръв поглед обикновена жена от турската буржоазия, и епизоди от живота ѝ „преди това“ – като дете, ученичка и новопристигнала студентка в Оксфорд.  Читателите се запознават със семейството на Пери, а чрез него и с проблемите на Турция от 90-те години на миналия век, сблъсъка на религията, традицията и светската държава.  И докато Пери се люшка между вярата и отрицанието,  другите две „дъщери на Ева“ са вярващата Мона и отричащата Ширин .  Трите са различните лица на модерната турска жена и приятелството им е изключително интересна и богата тема.  За съжаление Ширин и Мона остават малко (много) в сянка и са по-скоро схематични, отколкото пълнокръвни образи.

Разочарованието от това донякъде беше компенсирано обаче от удоволствието, което ми доставиха преживяванията на Пери като чуждестранна студентка в Оксфорд.  Като изпитала подобно нещо на гърба си, за мен тези страници бяха много истински и близки и ме накараха да се почувствам още по-съпричастна с героинята, да повярвам и на другите ѝ емоции и преживявания.

Романът за мен имаше потенциала да бъде най-любимата ѝ книга, но както и с „Копелето на Истанбул“ краят малко ме разочарова – за мен не даде яснота по нито един от въпросите, повдигнати в книгата, малко късно дойде и кулминацията, която като че остана без развръзка.  Исках да науча и много повече за съпруга на Пери, за големия и брат и снаха ѝ – все персонажи, които нямах търпение да открия, но за които сякаш не беше останало време.

Въпреки всички тези „кусури“, горещо препоръчвам книгата и подозирам, че ще се връщам към нея, защото е многопластова и все ми се струва, че ще има още много неща, с които да ме изненада вбъдеще 🙂

Елиф Шафак за мен е много интересна като личност и се старая да следя не само книгите ѝ, но и изявите ѝ извън тях.  Предлагам ви няколко материала, които лично аз намирам за много интересни:

  • TED Talk – Elif Shafak,  „The Politics of fiction“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s