Много харесвам произведенията на Елиф Шафак по няколко причини: 1) не я е страх да обсъжда наболели политически и социални проблеми (което доведе и до съдебен процес в Турция по повод засегнатата тема с арменския геновцид в „Копелето на Истанбул“); 2) представя по един достъпен, но и нюансен начин преплитането на културите на Запада и Изтока в съвременния свят и 3) търси и се бори за мястото на жената днес.
Понякога не харесвам книгите на Елиф Шафак, защото: 1) много често краят идва някак внезапно и прибързано – след прекрасно изложената експозиция романът изведнъж свършва и те оставя „да висиш“; 2) някои от книгите ѝ са насочени много конкретно към жената на средна възраст (вкл. „Любов“), но някак не успяват да въвлекат и читатели от друга аудитория.
Сега за „Трите дъщери на Ева“: книгата редува сцени от една вечер на Пери – на пръв поглед обикновена жена от турската буржоазия, и епизоди от живота ѝ „преди това“ – като дете, ученичка и новопристигнала студентка в Оксфорд. Читателите се запознават със семейството на Пери, а чрез него и с проблемите на Турция от 90-те години на миналия век, сблъсъка на религията, традицията и светската държава. И докато Пери се люшка между вярата и отрицанието, другите две „дъщери на Ева“ са вярващата Мона и отричащата Ширин . Трите са различните лица на модерната турска жена и приятелството им е изключително интересна и богата тема. За съжаление Ширин и Мона остават малко (много) в сянка и са по-скоро схематични, отколкото пълнокръвни образи.
Разочарованието от това донякъде беше компенсирано обаче от удоволствието, което ми доставиха преживяванията на Пери като чуждестранна студентка в Оксфорд. Като изпитала подобно нещо на гърба си, за мен тези страници бяха много истински и близки и ме накараха да се почувствам още по-съпричастна с героинята, да повярвам и на другите ѝ емоции и преживявания.
Романът за мен имаше потенциала да бъде най-любимата ѝ книга, но както и с „Копелето на Истанбул“ краят малко ме разочарова – за мен не даде яснота по нито един от въпросите, повдигнати в книгата, малко късно дойде и кулминацията, която като че остана без развръзка. Исках да науча и много повече за съпруга на Пери, за големия и брат и снаха ѝ – все персонажи, които нямах търпение да открия, но за които сякаш не беше останало време.
Въпреки всички тези „кусури“, горещо препоръчвам книгата и подозирам, че ще се връщам към нея, защото е многопластова и все ми се струва, че ще има още много неща, с които да ме изненада вбъдеще 🙂
Елиф Шафак за мен е много интересна като личност и се старая да следя не само книгите ѝ, но и изявите ѝ извън тях. Предлагам ви няколко материала, които лично аз намирам за много интересни:
- TED Talk – Elif Shafak, „The Politics of fiction“
- „Когато жените са разделени, печели мъжкото статукво“ – за „Трите дъщери на Ева“, Турция и мястото на жената и религията
- „Турция се превърна в огромен затвор“ За случващото се в Турция и какво бихме могли да направим ние, за да помогнем
