5 автобиографии, които си заслужава да прочетете

Автобиографиите са сред любимите ми жанрове книги, така че реших да споделя пет от тези, които не просто прочетох с удоволствие, но и в които намирам по нещо ново при всяко отваряне.  Всяка е на човек от различна държава, с различна професия и характер и обхващат в детайл различна част от живота на писателите си.

1. „Задната къща“ (Ане Франк)

Дневникът на Ане Франк е една от най-разтърсващите книги, които съм чела.  Това е изповедта на едно малко еврейско момиче, което от усмихнато и безгрижно дете, чиито проблеми се въртят около момчетата в училище, се превръща в криеща се от нацистите девойка, която се опитва дасе пребори за живота си, да разбере случващото се около нея, да съхрани себе си и да порасне едновременно.  За съжаление Ане не доживява края на войната, но баща ѝ намира дневника и решава да го публикува, за да може светът да преживее ужасите, причинени през Втората светвна война в първо лице.   „Задната къща“ според мен трябва да се чете няколко пъти – веднъж като дете, а после и като възрастен, за да може да се осмисли ксенофобията и последиците от нея пълно и, надявам се искрено, никога вече да не се стига дотам.

2. „Произведено в Япония“ (Акио Морита)

Основателят на Сони Акио Морита е изключитенел човек и бизнесмен, чиято история (лична и професионална) си заслъжава да прочетете.   Роден през 1921 г. в Нагоя, Япония, Акио е дълбоко свързан стс страната си и заедно с нея преживява както Втората светвона война, така и борбата на Япония да се възстанови и приспособи след нея.  Макар и много по-слабо познат от хора като Бил Гейтс и Стив Джобс, работата на Морита е не по-малко революционна и впечатляваща.  Автобиографията му ни позволява да проследим първите стъпки на Сони, нейното международно признание и превръщането ѝ в една от най-емблематичните технологични компании в историята.  Гарнирайте това с японската скромност и изключителна трудолюбивост и получавате една комбинация, от която всички, занимаващи се с бизнес, могат да научат много.

3. „Приключения в два свята“ (Арчибалд Кронин)

Авторът  е шотландски лекар и писател,известен най-вече с произведението си „Цитаделата“, което освен че е сред причините за създаването на национална здравна служба (National Health Service) във Великобритания, вдъхновява и моя дядо да следва медицина, така че Кронин е много почитан в моето семейство.  Ако не сте чели „Цитаделата“ – горещо ви я препоръчвам, но нещото, което за мен добавя много стойност към романа, е прочита на „Приключения в два свята“ преди това, защото така читателят може да оцени как личната съдба на автора е довела до написването на романа (както и на голяма част от неговите произведения).  Кронин е много интересна личност – дипломиран и практикувал лекар, който е и талантлив писател  и успява по един уникален начин да ни представи съдбата на медиците във военна (ПСВ) и следвоенна Великобритания.

4. „Автобиография“ (Бранислав Нушич)

Автобиографията на Нушич доскоро се учеше в малките класове в училище, но дори да сте я чели като деца – прочетете я пак, ще я разберете по един съвсем различен начин.  Ще си позволя да цитирам как в самата книга е дефиниран периодът, който обхваща и който мисля дава една добра представа какво ви очаква 🙂

„Описанието на своя живот започвам с рождението си, защото смятам, че това е най-естественото начало. Изхождайки от тоя факт, аз не се впускам в описание на всички ония неща, които са предхождали моето раждане, понеже за тях вероятно няма и никакви сведения. Автобиографията завършвам с женитбата си, защото намирам, че след женитбата си човек всъщност няма вече автобиография.“ („Автобиография“, Б. Нушич)

5. „Автобиография“ (Марк Твен)

Един от любимите ми автори като дете, сред любимците ми и сега.   С много чувство за хумор, обич и умение, автобиографията на Твен ни го представя в много лица – на син, баща, приятел, писател.  Марк Твен живее в едно много интересно време за американската история и темите, които се засягат в романите му, читателите могат да проследят в автобиографията му.  Интересното е, че рално могат да се намерят две авбтобиографии на Твен (и двете си заслужават според мен) – едната публикувана в периода 1905-6 и издадена отдавна и на българския пазар , а другата – в три тома – е издадена в периода 2010 – 2015, защото авторът иска да минат поне 100 години от смъртта му преди да види книгата бял свят.

 

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s