„Калуня-каля“ (Г. Божинов)

Изключително интересен и различен роман за едно много описвано време от нашата история, а именно – периода 1875-1878 г.   Георги Божинов успява да направи историята си различна и запомняща се като я предава през погледа на помаци и турци, каракачани и гърци, българи и евреи.

На мен книгата ми беше препоръчана като роман за Априлското въстание, но смятам, че това не е коректно определение за нея – тя е един дълбоко философски поглед за доброто и злото у хората, за начините, по които то се проявява и за ролята на всеки от нас в създаването му.  Да, има препратки към Априлското въстание и по-конкретно – към Баташкото клане, но мисля, че произведението би стояло точно толкова силно и значимо дори и да беше избрана друга война/кръвопролитие като искрата, около която да се завихри пожарът на „Калуня-каля“.  Това за мен беше и най-впечатляващото и запомнящо не нещо в книгата.

Романът е прекрасно рамкиран от построяването и разрушаването на кулата („каля“-та) на главния герой – помакът Калуньо.   В началото на романа той е улисан в типичните за хората на онова време дейности – редуващите се тревоги покрай добитъка и жътвата, децата и работниците.  Това обаче остава на заден план след  избухването на бунта на българите в околността и особено след кървавото му и безсмислено жестоко потушаване в съседното село.  Остатъкът на романа се занимава с вътрешната битка на един човек да разбере за себе си и за другите какво е Добро и как да се постигне, как се ражда Злото и как можем да се борим срещу него.

С всичките си плюсове обаче, на мен книгата ми беше ужасно трудна за четене.  Езикът, за който прочетох толкова хвалебствия, за мен беше тежък и твърде непонятен.  Повествованието едновременно се точеше доста мудно и бавно, но в същото време много неща или останаха без отговор (какво стана със семейните реликви на Калуновия род?  имало ли е мор по добитъка?), или ми беше много трудно да проследя като нишка и смисъл – кое село кое е, колко са далече едно от друго и какви са били преди това взаимоотношенията между хората?  Като цяло се разчиташе твърде много на познанието и разбирането на читателя за този период – нещо, което би отказало много хора.  Единият вариант е романът да се чете без да се навлиза до такава степен в детайлите на случващото се и да се гледа много по-философски и общо на романа, другият – при следващо издание да се изведат информация и обяснения под линия, за да  не се получават такива обърквания.

Другото, което щеше драматично да увеличи удоволствието ми от книгата, щеше да е да бъдат развити и други образи освен този на главният герой.  Всички други са видени само и единствено през неговия поглед и реално няма никакво развитие за тях – читателят не разбира какви са мотивите и мислите им, не успява да усети емоциите и вълненията им.

 

Като цяло смятам, че книгата си заслужава да се прочете, но далеч не е шедьовърът, който ни обещава корицата.  Решите ли да я захванете обаче, имайте предвид, че ще ви е нужно много търпение и упоритост 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s