На „Before We Were Yours“ попаднах покрай класацията за най-добри книги за 2017 на Goodreads , където книгата печели първото място в категорията Historical Fiction (историческа художествена литература). Реших да ѝ дам шанс и определено не съм разочарована.
Романът „стъпва“ на скандала около осиновияванита, извършени чрез посредничеството на Джорджия Тан (Georgia Tann) през 50-те години на XX век. В рамките на 30 години тази жена успява да направи осиновяването социално прието, но на една страшна цена – буквално отвлича деца от бедни семейства, за да може после да ги даде на богати такива, прибирайки, разбира се, огромна комисионна за „услугата“ (заможните осиновители биват лъгани за родословието и начина, по който децата им са попаднали в домовете).
Под „грижите“ на Джорджия Тан хиляди деца (смята се, че са поне 5000) биват отнети от семействата си и продадени – и не, глаголът ми не е преувеличен – за тази дама децата са стока, която рекламира във вестника – ето и някои от рекламите …
„Before We Were Yours“ („Преди да бъдем ваши“) проследява съдбата на децата от семейство Фос през 30-те години на миналия век от една страна, а от друга – случващото се в днешни дни във влиятелното семейство Стафорд. Повествованието се редува от тези две гледни точки, за да опише не просто случвалото се в домовете за деца тогава, но и последиците му днес. Макар и георите на романа да са измислени, самата авторка казва, че е събрала вдъхновение от много от жертвите и техните семейства, така че семейство Фос не е нито едно, но може да бъде и всяко от тях. Персонажите „живеят“ в книгата и емоциите и мислите им звучат толкова истински, че читателят напълно забравя, че това не са реално съществуващи хора и се вълнува, страхува и търси себе си заедно с тях.
Най-голямото постижение на авторката (според мен) е, че вади на показ тази ужасна страница от историята, която трябва да бъде запомнена и осмислена. Майсторски написана, книгата те грабва за гърлото и не те оставя до последните страници.
Това е първата книга на Уингейт, която чета, но прогнозирам, че няма да бъде последната 🙂
