„Произход“ (Д. Браун)

„Произход“ на Дан Браун не ми хареса и по всяка вероятност това ще е последната книга на автора, която чета.  Не коментирам стила и ходужествената стойност на творбата, защото (според мен) това никога не са били силните страни на автора и посягайки към „Произход“ не съм и очаквала шедьовър в това отношение.

Какво точно не харесах тогава?

  1. Загадката – цялата фабула се върти около откритието на Кърш, което се предполага, че ще разтресе света из основи, и което тандемът Лангдън – Видал се опитва да разкрие след убийството на учения.  Проблемът за мен беше, че когато говорим за бъдеще и чак толкова необикновено откритие … не си представям, че точно Браун ще е човекът, който ще ме шокира с откритие за изкуствен интелект и произхода на света.  Така и стана – „откритието“ беше точно това, което си мислех от страница 25, а едно от нещата, заради които посягам към автори и книги като тази, са непредвидимите развръзки.
  2. Символите – книгита за Робърт Лангдън са традиционно обсипани с много символи и тръпката е в разгадаването им.  Или съм поумняла драстично (не особено вероятно), или този път символите бяха сравнително добре познати и съответно им липсваше „аха“ моментът, а и доста малко (чисто като количество) .
  3. Динамиката Лангдън – Видал и  последната им среща в книгата – абсолютно ненужно и (според мен) много изсмукано от пръстите.
  4. Испанското кралско семейство и неговата роля  – особено тайната на краля – някак не съм много сигурна, че е честно да „разкриваш“ такива неща за чужда династия, пък била тя и художествена измислица.
  5. Уинстън – или вдъхновеният от Чърчил изкуствен интелект, който съпровожда главните герои в книгата.  Без да претендирам, че разбирам от компютри особено много, Уинстън някак никак не ми се струваше толкова революционен и шокиращ, колкото го изкарваше книгата.  София вече съществува, че даже и гражданство ѝ дадоха, не си и представям какво си имат Илън Мъск и Зукерберг (ако ви е интересно – страницата на София в Wikipedia 😉 )

Все пак отварям една голяма скоба – има го и моментът, че когато четях „Шестото клеймо“ и „Шифърът на Леонардо“ бях още в училище и макар да не мисля, че това е определящо за способността ти да оценяваш литературата, то сус сигурност сега съм се сблъсквала (най-малкото) с много повече неща, знам много повече за света около себе си и потенциално затова книгата не ми се струва толкова изненадваща и уникална.

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s