„Крахът на титаните“ (К. Фолет)

На „Крахът на титаните“ попаднах случайно – имах останали около 2 паунда от подаръчен ваучер за книги и прегледах дневните промоции на Амазон.  Името на Кен Фолет ми е познато покрай „Устоите на земята“, която е в списъка ми „Искам да прочета“ вече няколко години, така че реших да „пробвам“ автора.  Не останах разочарована, а напротив – изтеглих другите му книги нагоре и си купих и останалите части от поредицата  🙂

„Крахът на титаните“ е първата част от трилогия, посветена на световните събития през 20-ти век, пречупени през призмата на индивида.  Едновременно много мащабна, но и много лична, книгата ни запознава с няколко семейства от различни класи и държави, опитващи се да направят най-доброто за себе си и близките си малко преди и по време на Първата световна война.

В началото авторът ни представя героите, средата, в която живеят, както и мястото, което заемат в света.  Макар и малко дълъг, уводът беше увлекателен и създаде контекста, в който се е случила войната. Има „представители“ на английските, руските, немските и американските общества от началото на века и като цяло персонажите са (според мен) добре изградени и всички имат своите силни и слаби страни – нещо, което ги прави пълнокръвни и достижими за читателите.

Признавам си без бой – бях запозната само схематично със случващото се тогава, но „Крахът на титаните“ ме накара да се разровя доста повече, както и ми даде шанса да навържа една идея по-добре случващото се по различните краища на света.

И колкото и да ме грабна като цяло, имаше някои неща в произведението, които ми беше трдно да преглътна.

  1. Главните герои твърде често получават прекалено ключови исторически роли.  Разбирам, че това дава възможност на автора да ни направи още по-съпричастни с големите събития на века, но за мен това беше абсолютно излишно.  Нещото, което подобен подход постигна, беше да ме накара да започна да възприемам части от книгата до голяма степен (само) като художествена измислица, а при последваща проверка се оказа, че като цяло събитията са верни, просто не са това действащите лица.
  2. На моменти действието романът много се проточва и ми се наложи да се насилвам да продължа да чета – това беше особено вярно в частите за войната.
  3. По-скоро като продължение на т. 1 – за да се преплетат съдбите на руските селяни, американските съветници на президента, уелските миньори и немските дипломати на Фолет му се е наложило да измисли поредица доста сложни сцени.  Нещо, което за мен не допринесе по никакъв начин за удоволствието от книгата, а напротив – отне ми от реализма.
  4. Защо французите останаха без нито един герой? 🙂

Последното, което не харесах, но няма нищо общо с Фолет – книгата просто я няма на български.  Много исках да я купя за дядо си, но се оказа мисията невъзможна – дори по антикварните книжарници не я открих, а имайте предвид, че последното издание е от 2013 г., не от 1933, така че ми е трудно да го проумея.  Електронен вариант на български също не намерих – ако някой има, моля да сподели.  Дотогава на българските читатели им остава да се осланят на Амазон и техните промоции.

В заключение – въпреки слабостите, препоръчвам книгата и с нови сили и ентусиазъм се „отправям“ към следващата част от поредицата 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s