5 детски книги за малки и пораснали читатели

Лятната ваканция дойде, а с нея пристигнаха и списъците задължителн литература за малките читатели.  Не знам какво е вашето отношение към тях, но аз си признавам – фактът, че бяха „задължителни“ малко ми убиваше ентусиазма към изброените произведения, така че детските книги,  които помня най-ярко всъщност не са от тях.

До ден днешен си ги препрочитам с удовлствие и ги препоръчвам горещо и за малките, а и за порасналите читатели 🙂

  1. Поредицата „Хари Потър“ (Дж. К. Роулинг)

Хари Потър и неговите приключения плениха детското ми сърце по начин, който никоя книга/поредица нито преди, нито след това е успявала.  Излизането на всяка нова книга беше празник, а най-страшното наказание – да ми я вземат.  С най-добрата ми приятелка даже основахме фен клуб и години наред водехме кореспонденция (чрез писма, разбира се) с други фенове из страната.

Книгите в поредицата са седем и всяка от тях проследява една учебна година в училището за магия „Хогуортс“, където наред с уроците главните герои се изправят и срещу всякакви магически предизвикателства.  Между заклинания и опасности се прокрадват и доста сериозни теми – за толерантността, за приятелството, за различните и как трябва да ги третираме в обществото, така че имайте предвид, че всяка следваща е малко по-мрачна и сериозна ако я подарявате/препоръчвате на малки деца.

2. „Малката принцеса“ (Ф. Бърнет)

Франсис Бърнет е още един от авторите, чието цяло творчество препоръчвам – „Малката принцеса“, „Малкият лорд Фаунтлерой“, „Тайната градина“.  И макар и трите да са сред любимите ми детски книги, „Малката принцеса“ е тази, която съм препрочитала най-много и чийто сюжет помня най-ярко.

Книгата проследява обратите в живота Сара Крю, която всъщност не е принцеса (и никога не става такава 😉 ), а обикновено малко момиче, което губи баща си, а поради липсата на наследство – и всички привилегии в пансиона, където живее и учи.  Бих сравнила сюжета донякъде с „Пепеляшка“, само че имаме зла директорка вместо мащеха, а персонажът на Сара е доста по-многопластов.  Мисля, че нещото, което ме привличаше най-много към историята, бяха точно качествата на героинята – основното й такова е добротата, следвано от ума ѝ – те са нещата, които ѝ помагат да оцелее, а не красотата, както е при много от принцесите по детските приказки.

3. „Без дом“ (Е. Мало)

Тук главният герой е Реми – сираче, което обикаля Франция заедно с един стар уличен музикант и неговата „трупа“ от три кучета и една маймунка.  Разбира се, накрая детето намира своя дом, но по-интересното в книгата е пътят, който извървява.  Тук ще отбележа, че макар и книгата да е детска, то много от спънките по пътя на героя са много истински и далеч не всички завършват с приказния край, който често присъства в друго романи.  Когато Реми се сблъска с нещо, то е описано реалистично и ти къса сърцето по начин, който не се забравя.   Например особено ярко в паметта ми се е запечатала наводнената мина, в която беше попаднал и винаги когато чета за мини или разглеждам някоя си спомням ярко тези сцени.  Покрай тайландските момчета, заклещени в наводнената пещера, които спасиха тази седмица отново мисълта ми директно отлетя при Реми и уроците, на които ме научи „Без дом“.

4. „Сребърните кънки“ (М. М. Додж)

Това е книгата, която ме накара да заобичам Холандия и фигурното пързаляне.  Прекрасна история за брат и сестра, които мечтаят да спечелят голямата награда (сребърни кънки)  от състезанието по бързо пързаляне на езерото Зюдерзее.  Заедно с тях и препятствията, пред които се изправят, опознаваме страната и хората в нея.  От сюжета честно казано не си спомням чак толкова много, но цялостното усещане на книгата си остана с мен – от любовта ми към лалетата, през кънките, които си останаха любимия ми спорт.  Тази година имах щастието да посетя и градините с лалета Кукенхоф в Холандия и  така да сбъдна детската си мечта, породена точно от „Сребърните кънки“

5.“ Скарамуш“ (Р. Сабатини)

Книгата започва със запомнящия се цитат „Беше се родил с дарбата да се смее и с чувството, че светът е побъркан. И това бе цялото му наследство.: и увлича читателите с всяка следваща страница.  Проследява се историята на един млад мъж по време на Френската революция.  Героят впечатли детското ми аз с това, че всичко му се отдаваше – с каквото и да се захване, той успява и преминава към следващото (често абсолютно разнопосочно) – изключителен дуелист, актьор, политик, революционер.

Самото заглавие препраща към популярния персонаж на Скарамуш от италианската комедия дел арте и който героят в романа изиграва.  Изключително добре написана, с много препратки към различни епохи, събития и занимания. Скарамуш е една от по-малко популярните книги, които горещо препоръчвам (и с препрочит на която мисля да възнаградя и себе си това лято J ) .

 

Един коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s