„A Year of No Sugar“ (E. O. Schaub)

След като случайно попада на видеото Sugar:The Bitter Truth (можете да го гледате по-долу),   Ева Шауб решава да подложи себе си и цялото си семейство (включително двете ѝ дъщери – тогава съитветно на 11 и 6 г.) на предизвикателство – да откажат захарта за една година.  Започва да описва трагикомичните ситуации, в които попадат, в блог (можете да го прочетете тук), а по-късно блогът се превръща и в книгата „A Year of No Sugar“ („Година без захар“).

Аз пък случайно попаднах на книгата и оттогава животът ми не е същият 😀 Знаете ли колко захар има във…всичко?  В шеги и закачки, „Година без захар“ ме накара да проуча по-задълбочено въпроса с добавената захар, да се ужася от това какви количества успяват да скрият производителите и съответно да започна наистина да чета внимателно съдържанието на продуктите, които купувам.  Авторката ни превежда през личното си пътешествие към отказването на захарта, успявайки в двете (според мен) най-важни битки в такъв тип литература: 1) да предаде фактите по достоверен, но разбираем и интригуващ начин, и 2) да вдъхнови хората да научат повече по темата и да последват примера ѝ без да ни кара да се чувстваме ужасно за предишните си избори.   Предлага ни и доста полезни ресурси/съвети – рецепти на сладкиши без захар, списък с някои от най-често използваните „прякори“, зад които крият захарта.  Самото предизвикателство също е с чудесно измислени правила и граници, които го правят възможно в дългосрочен план – Ева разрешава на всеки от семейството да избере едно съдържащо захар нещо, което може да консумира през годината.  Самата тя си разрешава виното (да, в алкохола има много захар, не сте ли виждали някой дядо как прави ракия? :D), мъжът ѝ преценява, че няма да издържи без газирано, дъщерите без сладко.  Последното ми се видя много странно, докато не осъзнах колко важна част от детстово в Щатите са сандвичите със сладко  и фъстъчено масло.  Семейството също така си разрешава едно прегрешение на месец – обикновено на празник или нечий рожден ден, така че да има нещо, което да ги крепи 😉 Според книгата бленуваното парче торта за месеца с времето започва да става прекалено сладко, тъй като организмът отвиква и спазването на правилата се получава много по-естествено и лесно.

Истината е, че това е една от малкото книги, които наистина да са ме карали да променя нещо в храненето си.  Засега съм успявала да извдържа един месец без добавена захар като скоро мисля да се предизвикам да опитам да направя месеца – три, особено имайки предвид, че вече в живота ми се появи и дете, което тепърва се запознава с вкусовете и изгражда хранителни навици – не искам захарта да е един от тях.

Точно това е още един от големите плюсове на книгата – приложима е и за семейни хора с малки деца – много от книгите за промяна в ежедневието и навиците, които чета напоследък, се фокусират върху млади хора (а и са писани от такива) и често ме оставят с въпроса как биха изглеждали на практика съветите им, съобразени с малки деца/неподкрепящи половинки .

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s