5 книги за четене по време на майчинство/бащинство

Признавам си, преди да се роди синът ми си мислех, че докато съм си вкъщи по майчинство най-накрая ще имам време да прочета всички онези класически книги, които отлагам от години (например „Война и мир“). Оказа се, че с едно енергично и неспящо малко момче четенето на тежка литература не е добро занимание. На принципа проба-грешка установих, че (за мен) подходящи са книги, които: 1) са с лесно проследима фабула (или изобщо липсваща такава), защото никога не съм сигурна кога ще има нужда от внимание малкият и съответно дали няма да се наложи да оставя книгата по средата на изречението; 2) оставят след себе си чувство за топлина – особено важно за майки с все още бушуващи хормони. 😉

На базата на тези два критерия, ето го и моя списък от неангажиращи и приятни книги, подходящи за майчинство/бащинство… или всеки друг период, в който ви се чете нещо подобно.

1. „Отвъд играта“ (И. Иванов)

Иво Иванов има нюх да намира истории на изключителни личности и да ги разкаже по един достъпен начин, който да ни накара да искаме да ги познаваме. „Отвъд играта“ започва с обръщение от автора, в което той самият ги определя по следния начин:

„Всяка личност, за която става дума в тези странни истории, е параклис – с неправилни форми, особена фасада и изумително вътрешно пространство. И самият живот е неговият гениален архитект.“ („Отвъд играта“, Иво Иванов)

Авторът има още една книга – „Кривата на щастието“, като и двете са сборници с негови статии от различни медии (повечето на спортна тематика, Иванов е спортен журналист). По тази причина всяка история е кратка и (за съжаление) не навлиза в дълбочина, но пък читателят е свободен допълнително да потърси информация за „героите“ . Другият минус на подобен формат – особено когато всяка статия е емоционално заредена – е, че ако прочетеш твърде много наведнъж започват да се сливат и да не са толкова впечатляващи. Затова я препоръвам горещо или за ситуация като моята, когато системното недоспиване ограничава по естествен път броя прочетени страници, или като „втора книга“, с която да си отдъхвате и зареждате в паузите на основната (или да четете по една – две истории на път за работа).

2. „Атлан на щастието“ (Х. Ръсел)

Атлас на щастието Хелън Ръсел Чети с мен!

Хелън Ръсел е автор, който нареждам в графата си „приятни“. Книгата ѝ „Така го правят датчаните“, която разказва за преместването ѝ от Великобритания в Дания и за спецификите на живота в скандинавската държава, ми беше лека за четене, имаше любопитна информация, поднесена по увлекателен и ненатрапващ начин. Последното не би трябвало да е учудващо, имайки предвид годините, които авторката е рабитила като журналист, и ми даде надежда, че, стъпвайки на опита си да извлича интересното от дадена култура, ще има какво да ми каже и в „Атлас на щастието“.

Книгата събира в себе си специфични философии за това какво е щастието и как да го постигнем от различни държави. Много напомня като структура „География на блаженството“ на Ерик Уайнър, която пък е включена в списъка ми с 5 книги за плажа . някои от държавите дори са същите. За разлика от Уайнър обаче Ръсел е доста по-събрана в представянето си за всяка държава и съответно в сходен като обем текст успява да обхване много повече различни страни. Ще си позволя да споделя и една бразилска/португалска концепция, която много харесах, а останалите ще оставя да откриете сами.

„През всичките тези стотици години на загуби и лишения sadade заема толкова централно място в бразилската психика, че има официално обявен „ден“ в негова чест. Dia da Saudade се отбелязва на 30-и януари всяка година и тогава е напълно нормално да се слушат песни за носталгията, да се рецитират стихотворения и да се разказват истории за това чувство и за хора или места, които са го вдъхновили.

-То е нещо като „обичам те“, нещо като „липсваш ми“, ама по-голямо, то е всичко – казва Даниеле. – Saudade за мен е неизличимият спомен за някого или нещо, за което си наистина щастлив, че е било част от теб. Може да ти е ъжно, че го нямаш в момента, но си го спомняш и си щастлив, че си го имал някога.“ („Атлас на щастието“, Хелън Ръсел)

Тук е моментът да отбележа, че освен съдържанието, изключително много ми допадна графичното оформление на книгата и то успя много да допринесе за удоволствието от четенето.  За съжаление преводът (за мен) е слаб – недостатъчно, за да ми отрови книгата, но ме дразнеше системно.

3. „Да оцелееш като родител“ (Майко мила!)

Да оцелееш като родител (Майко мила) Чети с мен!

Макар че съм човек, който обича да чете, всъщност харесах много малко книги, специално посветени на тематиката за бременността и гледането на деца. Истината е, че тази също не е типичната „бг мама“ книга и може би затова успях не просто да я довърша, а и да я харесам. Условно разделен на части, това е сборник с някои от популятните статии от сайта „Майко мила!“ – тъй като до този момент не се бях сблъсквала с него обаче, за мен всичко беше ново и забавно. 🙂 Особено много ми хареса, че освен смешното („Ако едното дете яде само грах, второто НЕ ЯДЕ пилешко, третото лази по земята и яде каквото падне, а мъжът ви е алергичен към картофи, колко време ви дели от уюта на лудницата?“) присъства и перспективата на родители, чиито деца са осиновени, както и други проблеми (сред които и следродилната депресия). Всичко е представено със специфичния за „Майко мила!“ хумор при разглеждане на иначе значими теми и без назидателния тон, характерен за повечето книги за родители, които съм отватяла. Ако търсите помагало, което да ви научи как се къпе новородено бебе или каква количка да изберете – не е това, но ако искате нещо искрено, което да ви подскаже, че не сте сами в бедата…пардон, бременността – това е много подходящо четиво.

4. „Изключителните“ (М. Гладуел)

Чела съм всички книги на Малкълм Гладуел и ги подарявам под път и над път, защото за мен учат на един различен начин на мислене и възприемане на света.

Може би най-показателна за това е точно „Изключителните“ и затова препоръчвам именно нея. В книгата авторът разглежда изключително успешни хора (оттам и заглавието) – спортисти, учени, бизнесмени, звезди – и обстоятелствата, помогнали им да достигнат до това ниво. Ключовата дума тук е „обстоятелства“. За да станеш изключителен в която и да било сфера имаш нужда от поне 10 000 часа практика, което понякога не зависи само от самия теб. Например наличието на компютърен кабинет в училището на Бил Гейтс му дава необходимия ранен старт във време, когато много малко хора са се докоснали до компютър за повече от няколко минути. Разбира се, това не омаловажава неговите труд и талант, но дава една допълнителна перспектива за това колко е важно да си на правилното място в правилното време. Така научаваме и за важността да си роден в началото на годината при професионалните спортисти, защото често подборът за представителните отбори се прави още във възраст „деца“ на база набор, а родените януари са имали цяла година повече да се развиват спрямо родените дкември – и физически, и като координация и умения. Веднъж избрано от добър треньор, детето след това получава възможност да тренира повече и по-добре и докато дойде време за професионален спорт вече наистина превъзхожда останалите.

За останалите интересни пътища, които опирва Гладуел, ще оставя да прочетете сами, а аз с нетърпение си чакам новата му книга по пощата! 🙂

5.  Поезия от любим автор

Аз лично харесвам изключително много Недялко Йорданов, защото за мен в стиховете му има много светлина и музика – неслучайно има толкова песни по негов текст.  Който и поет да харесвате – много подходящо е за четене с малко дете.  Полезно е и за самото бебе да слуша ритъма на езика, така че избрах да съчетая полезното с приятното и да чета и на двамата 🙂

Вместо финал – стихотворението на Йорданов „Някога някога“:

Някога, някога
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта.

Беше наистина
толкова истинска
колкото може да е
слънцето весело,
старата есен,
старото тъжно небе.

Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни –
изгряваха вредом звезди.
Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.

Може би времето,
може би временно,
може би от възрастта –
няма ни улички,
няма ни думички,
няма я в нас любовта.

Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще боли.

Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?

Някога, някога,
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта…