"За да живея" (Й. Парк)

Срам – не срам, признавам си, че познанията и за случващото се в Северна Корея са по-скоро общи и бях чела за ситуацията там основно от гледната точка на международните отношения. Е, „За да живея“ на Йонми Парк ме накара да видя страната и проблемите ѝ през очите на „обикновения“ севернокореец, заради което горещо препоръчвам книгата.

Може би една от причините историята на Йонми да успее да ме докосне така е, че авторката е на много близка до моята възраст (родена 1993 г), което (за мен) направи изпитанията, през които преминава още по-шокиращи, знаейки, че докато тя съвсем буквално е умирала от глад, аз съм си измисляла танци по песни на Шакира пред блока. Тези неща не са се случвали някога много отдавна, а са реалността за толкова много хора днес и сега.

Друга отличителна (и положителна) черта на „За да живея“ е, че не свъшва с успешното преминаване на границата, а е разделена на три части – „Северна Корея“, „Китай“ и „Южна Корея“, които рисуват една много по-завършена картина:

1)“Северна Корея“ разказва за живота на семейство Парк в границите на страната, за глада, репресиите и за липсата на възможност да мислиш – без дори да го осъзнаваш;

2) „Китай“ – за ужасите на реалността, с която се сблъскват успешно избягалите в една държава със свои собствени проблеми. Оказва се, че голяма част от трафика на млади момичета и жени към Китай се извършва заради несъответствието между броя мъже и жени в страната, предизвикан от политиката само за едно дете – за да продължат рода много семейства избират да „задържат“ бебето единствено ако е момче. Решението за някои хора е да си купиш булка (която често не подозира за това) от Северна Корея… ;

3) „Южна Корея“ – за адаптацията към един живот, за който си безкрайно неподготвен. Ще цитирам аворката: „Когато ме извикаха да се представя, аз направо замръзнах на мястото си. Нямах представа какво е „хоби“. Обясниха ми, че е нещо, което те прави щастлив, но аз не можех да се сетя за такова. Единствената цел в живота ми беше да направя режима щастлив и доволен. А и защо някой би се интересувал какво искам да правя точно „аз“, когато порасна? В Северна Корея нямаше „аз“ – съществуваше само „ние“. “ Ето така – с думи прости – Йонми Парк ни превежда през цялото си приключение и ни помага да видим света през нейните очи – нещо, което за мен беше много интересно и поучително.

Завършвам с линкове към няколко речи на Йонми Парк, за да се „запознаете“ и вие с нея и нейната кауза за повече осъзнатост за проблемите на Северна Корея и севернокорейците:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s