24 любими български стихотворения

Честит празник! Реших по случай 24-ти май да ви споделя 24 от любимите си български стихотворения, защото за мен поезията е най-големият празник на езика. Постарах се да са от различни автори (защото иначе рискувам да цитирам Вапцаров 20 пъти 😀 ), както и да не са от изучаваните в училище. Не са във възходящ или низходящ ред, просто изредени. Надявам се да харесат и на вас и ще чакам вашите предложения!

Ще оставя линк към всяко, както и цитата, с който съм запомнила произведението.

(1) „Когато си на дъното“ (Дамян Дамянов) 

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез

(2) „Към родината“ (Атанас Далчев)

Не съм те никога избирал на земята.

Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.

Аз те обичам не защото си богата,

а само за това, че си родина моя.

(3) „Майка ми“ (Иван Вазов)

Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде –
ти два пъти ми майка беше!

(4) „История“ (Никола Вапцаров)

Но разкажи със думи прости

на тях – на бъдещите хора,

които ще поемат поста ни,

че ние храбро сме се борили.

(5) „Булевардът“ (Миряна Башева)

Този факт е световно известен –
че на „Руски“ започва денят.
И цъфтят в суматохата кестени.
Прецъфтяват…
И пак цъфтят!

(6) „Стихии“ (Елисавета Багряна)

Как ще спреш ти мене – волната, скитницата, непокорната –

родната сестра на вятъра, на водата и на виното,

за която е примамица непостижното, просторното,

дето все сънува пътища – недостигнати, неминати, –

мене как ще спреш?

(7) „За хвърчащите хора“ (Валери Петров)

и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!

(8) „Да съм слънчево момиче“ (Петя Дубарова)

Аз искам слънце цял живот да имам

и дланите ми винаги да парят;

да нося дъх на слънце негасимо

и буйно да горя, да не догарям.

(9) „Черна песен“ (Димчо Дебелянов)

За зора огнеструйна копнея,

а слепи ме с очите си тя,

в пролетта като в есен аз крея,

в есента като в пролет цъфтя.

(10) „На гости у Дявола“ (Христо Смирненски)

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.

Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.

В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той „In vino veritas!“
Ще бъда пред теб откровен!

(11) „И всичко пак е вечно“ (Евтим Евтимов)

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

(12) „По следите на Орфей“ (Христо Фотев)

Не чувате ли – песента живей!

В горите ни тръгнете и внезапно

събудената флейта на Орфей

ще ни издигне в ехото си златно.

И в изворите – нейното лице

ще заблести по-чисто от икона,

за да взриви тя нашето сърце

със чудото на песента

и стона!

(13)„Везни“ (Стефан Цанев)

Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана
туй, което трябва да решиш.

(14) „Песен на песента ми“ (Пейо Яворов)

И ти се върна! – празник ден…

Ще дъхна аз и с кървав пламък

ще пламне тук дърво и камък.

Бъди при мен – бъди у мен…

сред кървав пламък и през дим,

сред задух нетърпим,

небето в твоя поглед

     дивно ще се отражава.

Душа за него ще копней!

Ти него гледай и ми пей

за хладния покой, за вечната забрава.

(15) „Неразделни“ (Пенчо Славейков)

а погребаха ни тука, на брегът край таз долина…

Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; –

той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,

За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла…“

(16) „Някога, някога“ (Недялко Йорданов)

Някога, някога
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта.

Беше наистина
толкова истинска
колкото може да е
слънцето весело,
старата есен,
старото тъжно небе.

(17) „В механата“ (Христо Ботев)

Пием, пеем буйни песни

и зъбим се на тирана;

механите са нам тесни –

крещим: „Хайде на Балкана!“

Крещим, но щом изтрезнеем,

забравяме думи, клетви,

и немеем и се смеем

пред народни свети жертви!

(18) „Любов“ (Надежда Захариева“

Любов е да раздаваш

душата си без жал

и мигом да забравяш

кому, какво си дал.

(19) „Ружите“ (Веселин Ханчев)

Ето ги ружите, ружите росни.

Всяка — с гердан от сребро.

Вятъра весело щом ги докосне,

люшват край мене хоро.

(20) „Ти просто си длъжен…“ (Георги Константинов)

В сезонните болки, в случайните свади,

в съдбовния възел на тъмни причини

безмълвно си казвам:

Не се изоставяй!

Не давай моторчето в теб да изстине!

(21) „Безглаголно“ (Радой Ралин)

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

(22) „Ад“ (Гео Милев)

Перото ми трепетно

страда,

отпада

без мощ

пред всегдашния, страшния ужас на ада,

който трябва аз днес да опиша.

На помощ!

Вожд

Вергилий.

(23)„Всичко“ (Блага Димитрова)

Имаш младост и хубост.
Цялата си една усмивка.
Даже дърветата те харесват
и те прегръщат със сенките си.
Рамото ти изгрява
като новолуние.
После – като пълнолуние.
И догде се озърнеш –
нямаш младост и хубост.
Какво ти остава?

(24) „Продавач на надежда“ (Джани Родари, в превод на Валери Петров)

Ако можех да имам едно

магазинче със две полички,

бих продавал… познайте какво?

— Надежда. Надежда за всички.

„Продавач на надежда“ не е стихотворение на български автор, но много исках да завърша точно с него по две причини – 1) в сегашната извънредна ситуация малко надежда няма да е излишна никому; и 2) защото преводачите на поезия са поети сами по себе си и заслужават изключително много уважение.  „Продавач на надежда“ ми е сред любимите произведения именно заради звънкия превод на гениалния Валери Петров.  

Пожалавам на всички много надежда, усмивки и прекрасни мигове в света на книгите!  

П.П. И да не забравите, че чакам предложения за нови стихове! 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s