„Тестът Маршмелоу“ (У.Мишел)

За тестът „Маршмелоу“ чух за първи път в часовете по психология в университета – проведен от Уолтър Мишел през 70-те години на XX век в детска градина в Станфорд, той цели да провери колко време деца в доучилищна възраст могат да отложат удоволствие в името на дългосрочна цел (в оригиналния експеримент на 4-5-годишните участници е предложено да изядат едно лакомство веднага или да изчакат учения да се върне и да получат две лакомства). Тъй като тестът се прави в детската градина на дъщерите на Мишел той успява да проследи съдбите на участвалите деца и с изненада открива, че на базата на резултатите могат да се направят заключения за това колко успешни ще са те десетилетия по-късно, заради способността си да се фокусират върху бъдещите ползи и да устояват на изкушенията. Това дава тласък на дългогодишна кариера в сферата на самоконтрола и начините, по които можем да се научим да го упражняваме и за важността му в различни житейски ситуации.

„Тестът Маршмелоу. Развитие на самоконтрола“ на Уолтър Мишел (издателство „Изток-Запад“) е разказът на самия изследовател за това как е измислен и проведен тестът „Маршмелоу“ и как диктува бъдещите му проучвания. За хора, които се интересуват от (приложна) психология книгата е изключително ценно четиво и горещо я препоръчвам. Текстът е в по-скоро научен стил, но авторът успява да го запази разбираем и четим, както и да даде ценни практически примери и съвети към читателите си, които искат да откажат цигарите, да отслабнат или пък да помогнат на децата си да подобрят самоконтрола си.

Някои от най-ефективните са изработване на стратегии „Ако-то“ („Ако някой ме разсейва, то ще му обърна гръб.“), разсейването чрез песни/броене, физическото отдалечаване от изкушението (за децата, изправени пред бонбона – отдръпване от масата, а за отказващите цигари/сладко възрастни – неналичие на цигари/шоколад у дома/у близките 🙂 ), премахването на „горещите“ характеристики на изкушението и т.н.

Всяко от предложенията е подлкрепено с някой от научните експерименти, които Мишел и колегите му провеждат, за да проверят тяхната истинност и приложимост, което всъщност е особено интересното в книгата. Подобен стил има и една от най-най-любимите ми книги – „Predictably Irrational“ на Дан Ариели (издадена в България под заглавието „Предвидимо ирационални“ от НСМ-Медиа) – отново самият учен „превежда“ на разбираем език последствията от изследванията си.

Другата линия на проучване, която „Тестът Маршмелоу“ разглежда, е за „ковкостта“ на характеристиките на човека – или казано по-просто – доколко можем да повлияем на чертите на характера си, самоконтрола и волята. Авторът твърди (и подкрепя с проучвания), че е от огромно значение за постиженията на даден индивид да вярва, че чрез труд и постоянство може да надгражда вродените си способности. Това е нещо, в което и аз искрено вярвам и съответно една от книгите, които добавих в списъка си за четене по-късно е „Мисловната нагласа“ („Mindset“) на Каръл Дуек, която е цитирана от Мишел.

Вместо заключение ще си призная, че докато четях книгата за самоконтрол, тестван чрез бонбони Маршмелоу…. си купих цял пакет такива 😀 Три от тях можете да видите на снимката на публикацията, а аз очевидно имам още да работя върху силата на волята си. 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s