„Как да говорим така, че малкото дете да слуша“ (Дж. Фабер и Дж. Кинг)

Купих си „Как да говорим така, че малкото дете да слуша: Животоспасяващ наръчник за общуване с деца от 2 до 7 години“ на Джоана Фабер и Джули Кинг по погрешка – мислех си, че е преработка за по-малки деца на известната „Как да говорим така, че детето да слуша – и да го слушаме така, чеда говори“ на Адел Фабер и Илейн Мазлиш. Е, не е – книга на дъщерите на авторките е 😀

Така се озовах с малко по-различна книга от това, което очаквах, но пък така можа да ме изненада приятно. Това е едва втората книга конкретно за възпитание на малки деца, която чета, но определено ми допадна с пъти повече от другата („Отглеждане на детето от 1 до 5 години“ на Джо Фрост), защото повече съвпада с вътрешното ми убеждение как трябва да се гледат и възпитават малюугани. Докато при Джо Фрост много се наблягаше на дисциплината и наказаниятакоито е подходящо да се прилагат на децата, (както и да невъзможния за моята психика метод „да се наплаче“/ „cry it out“), Фабер и Кинг подхождат с децата като с хора с валидни чувства и мнения, които трябва да се приемат и да се работи с тях.

Авторките дават практически съвети как да подходим в наистина често срещани ситуации и да накараме детето хем да се чувства разбрано и уважавано, хем да направи каквото трябва. Ключът според тях е да се вербализират емоциите на детето („Разстроен си, защото…“), да се намери причината за дадено поведение („Удари сестра си, защото понякога малките деца са ужасно недосетливи и развалят играта“) и даже да се попита детето за потенциални решения на възникналия конфликт. В „Как да говорим така, че малкото дете да слуша“ непрекъснато се акцентира върху това как би се чувствал и самият родител ако попадне в сходна ситуация и какво би помогнало на него – нещо, което ми допадна, защото поставя нещата в перспектива. Друг плюс е, че всяка глава завършва с кратко резюме, което (ако човек е прочел книгата) синтезира чудесно основните интрументи, дискутирани в нея. Така читателят може лесно да се връща и да си припомня същината без да чете дългите първоначални обяснения и истории от прилагането на техниките.

Две от най-ценните неща, с които ме остави книгата, са уроците за това как да хвалим децата и че не винаги трябва да търсим „решение“, когато е тъжно – понякога е достатъчно да покажем на детето, че разбираме, че има проблем.

Книгата е на издателство „Изток- Запад“, които в момента имат намаление от 20% (което май е постоянно, нищо, че един таймер отмерва колко дни остават): https://iztok-zapad.eu/kak-da-govorim-malkoto-dete?search=%D0%BA%D0%B0%D0%BA%20%D0%B4%D0%B0%20%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BC

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s