Любимите книги на Андрей (част II – 2 г.)

В началото на декември предстои вторият рожден ден на Анди и тъй като доста дълъг „читателски“ път изминахме от времето, когато писах първата подобна публикация – Любимите книги на Андрей (част I – 1 г. 4 м.) , смятам, че е време за втора част 🙂 .

Голямата разлика във вкусовете му за книжки дойде около година и половина, когато всъщност малкият проговори истински. Използва единични думички („мама“, „тати“, „па-па“) от годинка, но към средата й вече можеше да прави елементарни изречения и речникът му растеше с голям брой думи всеки ден. Веднъж открил какво богатство е езикът, Андрей започна да се заслушва като му четем, а не само да сочи картинки и да си говорим по тях. Знае къде са буквите, запомнил е кога обръщаме страницата и като цяло се ориентира много добре в текст. Към момента категорично предпочита книги в рими, ще видим докога 🙂 .

И сега по същество – започваме с автор, а не книга, защото, да, на почти 2 г., малкият пакостник си има любим автор, а именно – Джулия Доналдсън. Според мен всичко нейно е великолепно, но все пак се спрях на трите, които като че ли четем най-много.

Тази си я взех на себе си на шега, защото ако познавате Андрей, значи сте наясно, че той НЕ спи. „Зайка иска да поспи“ ми звучеше като книгата, която най-ясно изразява временното ми психическо и физическо състояние и … се оказах права. Даже малкият подразбра, че май за мен се говори, защото ми пее „Нани-нани-на“ като стигнем края и ме гали по главата 😀 От трите книги на Доналдсън, които споменавам, тази е подходяща за най-малки читатели – текстът е малко и се следи лесно, има капачета на всяка (втора) страница, много ритмична и с познати животни за герои. Горещо препоръчвам, независимо дали детето се заслушва в текст или този момент предстои.

За целите на тази публикация си направих труда да преброя – часът в момента е 15.47 и сме чели „Зайка иска да поспи“ 14 пъти. Мисля това говори достатъчно.

Нямаше как да не включа „Къде е мама?“ – първата книжка, която Анди системно изслушва от начало до край и съответно първата, която научих наизуст като родител. Текстът е римуван и много находчив като трябва да отбележа и прекрасния превод – никъде не се „спъва“, звучи страшно естествено и мелодично и даже малкият вече ми приглася като я четем. Илюстрациите на Алекс Шефлър са, както винаги, на ниво, и правят цялата книга истинско съкровище.

Историята е интересна за малки деца заради многото различни животни, а в същото време е доста хумористична, което мисля ще допадне и на по-големите читатели (например на мен), така че я препоръчвам за всякаква възраст. Единственият минус е, че тази книга я чете само с мен, защото ако я види, а мен ме няма следва огромна криза – в крайна сметка, „Къде е мама?“ е забавна само като се гушкаш с твоята, иначе си е направо трилър с хорър елементи.

„Патилата на метлата“ ни запознава с една добра вещица и нейните приятели и специално у нас е на почит преди лягане. Има много хубава ритмика и повторение на фрази, които правят запомнянето и четенето ѝ огромно удоволствие за малките читатели. Историята обаче е малко по-навързана и смятам, че е важно детето вече системно да слуша книги , защото иначе ще му е скучна.

Анди съвсем скоро я „откри“ – самата книга е малко по-мрачна – действието се развива основно през нощта, а е и малко голяма и странна като формат и съответно неудобна за малки ръчички. Има книга със същото заглавие и мърдащи се елементи за по-малките (http://books.janet45.com/books/1496), но там текстът е коренно различен и не ми допадна, така че по-скоро препоръчвам да се изчака детето да „узрее“ за пълното издание – заслужава си.

Признавам си – мислех си, че цялата истерия около тези енциклопедии е преувеличена – редовно виждам да се търси някоя с изчерпан тираж в любимата ми книжна група – „Нито ден без книжки“ (https://www.facebook.com/groups/354263971792736/). Въпреки предубеждението си купих една за проба и … оказа се, че детето наистина е страшно впечатлено. Анди беше като омагьосан от книжката за времето („Слънце, вятър, дъжд“) и преди да се усетя как се случи сме горди собственици на 10-ина книги от поредицата. Стигна се дотам, че сам ми сочи по задната корица, където са изобразени всичките, и казва „искам това“ . Така се сдобихме с неговите лични фаворити „Безопасното движение“ и „Автомобили и камиони“, както и моя – „Защо се разболяваме?“. Благодарение на „Безопасното движение“ сега пресича много по-правилно, а на „Защо се разболяваме?“ ходи с ентусиазъм на лекар и пие лекарства, което за съжаление с идването на есента и тръгването на ясла, се налага доста по-често, отколкото ми се иска. Сега сме поръчали на Дядо Коледа „Нашата храна“, надявам се да одобри и нея. Истината е, че дълбоко се съмнявам, че разбира голяма част от текста, но пък картинките са достатъчно занимателни да може с баща му да си дообясняваме и да предадем желаното съобщение. За деца на 3-4 смятам, че и обясненията биха представлявали интерес, защото са едновременно научни, но и достъпни.

„Седмицата на мишлето“ е от книжките, които са подходящи и за по-малките читатели – текстът е кратък и римуван, а страниците са дебели и трудни за унищожаване. Във всеки ден от седмицата Мишлето прави нещо различно – готви, спортува, чете – и ни води със себе си в приключението. Моят личен фаворит е „Четвъртък“, на Анди – „Понеделник“, очакваме с нетърпение да излязат и „Събота“ и „Неделя“. Съветът ми за поредицата е да купите една (може би посветената на деня, в който е родено детето? 🙂 ) и да видите дали ще допадне на детето – илюстрациите са специфични, текстът – също.

Огромен хит. Огромен. Текст реално няма, но можем да я „четем“ буквално часове. Всяка страница е разделена на две като в долната половина са животните с имената си на български и английски, а в горната са пак те, но вплетени в красива картина от местообитанието им.

Благодарение на тази книга за първи път видях Анди да се концентрира – някои неща (като например насекомото пръчица) никак не са лесни за откриване и доста ги издирвахме. За сметка на това с всяко правилно намерено животно буквално грейва – толкова е горд от себе си. Вече е много добър в намирането и я четем „наопаки“ – той ме пита, а аз трябва да ги намирам. Доста нови думички научи, благодарение на книгата знае какво са тукан, лемур, чапла и много други, които рядко срещаме по другите детски истории.

Това е част от поредица книжки с теглещи се елементи, които наследихме от един батко, който вече е на 6 и според него са бебешки.

Майка му твърди, че и на него са били любими като мъничък, но за мен е мистерия как са ги опазили цели, предвид, че вече ми се наложи да „оперирам“ две, защото в ентусиазма си Анди изтръгва страницата. Честно казано, не съм впечатлена от текста, малко ми е несвързан и хаотичен, но издърпващият се механизъм компенсира всичко и реално не ги четем, а само ги разглеждаме (и учим нови думи за животните под водата).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s