„Обетована земя“ (Б. Обама) / „Promised land“ (B. Obama)

Нетърпеливо чаках издаването на „Обетована земя“ след като толкова много харесах „Моята история“ на Мишел Обама (https://chetismen.com/2019/10/29/%d0%bc%d0%be%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%bc-%d0%be%d0%b1%d0%b0%d0%bc%d0%b0/ ) и затова си купих английската версия почти веднага след излизането ѝ – в оригинал книгата се казва „A promised land“ и покори световните класации за дни (тук искам да поздравя „Софтпрес“, които успяха да направят и българската книга възможна почти веднага, което улесни значително търсенето на подаръци за някои близки).

Предупреждавам всички – книгата е много, много различна от тази на Мишел и е много, ама наистина много дебела (близо 800 стр), а е само първи том 😀 . Докато мемоарите на Мишел са много човешки и лични, много повече историята на нейния живот и какво я е направило човекът, който е днес, то при Барак фокусът е върху политиката и как и защо е формирало виждането му за света и политиките, които са нужни, за да го направят по-добър. И двете са завладяващи четива и смятам, че се допълват по един особено интересен начин, но фактът, че сте харесали „Моята история“ на Мишел далеч не значи, че и „Обетована земя“ ще ви допадне.

Дали „Обетована земя“ ще хареса на някого (според мен) зависи от две неща:

  1. доколко се интересува от политика
  2. доколко е запознат със случилото се през управлението на Обама

Ако двете са едновременно верни, то това е Вашата книга – много подробен, много честен, Обама води читателите със себе си „зад кулисите“ на своята политическа кариера и управление и открито говори за причините да вземе определено решение или за мисловния си процес преди/по време на/след дадено събитие. Споделя нещата, в които вярва и които го водят напред, споделя виждането си за Щатите, за тяхната роля в света и за състоянието на тамошната политика.

За човек, интересуващ се от политика, „Обетована земя“ е безценен източник на информация за това как се прави такава на най-високо ниво – за триумфите, но и разочарованията, за компромисите, които се налагат и за тежестта на „короната“. Има даже доста коментари (не всички ласкави) за чужди лидери и разговори, които американският президент е провеждал с тях, което за мен беше неочаквано, но пък много любопитно. Едно от впечатляващите неща, които семейство Обама постигна за времето си в Белия дом (за мен) беше „очовечаването“ на ролите им, спокойствието им да показват публично, че макар и първо – те са едно американско семейство и са себе си – нещо, за което бяха остро критикувани от дадени хора, разбира се. Е, с книгата си Барак успява да направи същото и с ролята на президента – да ни накара да разберем на едно ново ниво, че очакванията ни за тези хора понякога могат да са нереалистични и че той също не винаги е сигурен или щастлив от развоя на събитията.

И колкото първото ми условие за да може да се насладите на книгата – да се интересувате от политика, е адължително, то второто – да се интересувате от американска такава, е по-скоро пожелателно. Просто за да се ориентира читателят бързо и безболезнено в разказите за вътрешна политика и намесените в нея, то е хубаво да е доста навътре с американската действителност и политически живот. Да знае кои са Нанси Пелоси и Мич Маконъл (например), да има поне базово разбиране за това как работи американската демокрация и институции. Не ме разбирайте погрешно, основното се разбира и без задълбочени познания, но за мен удоволствието от книгата би се изгубило. Продължавах да отгръщам с интерес страниците на „Обетована земя“ точно защото се вълнувах покрай президентските избори още през 2008 (и още по-осезаемо през 2012, когато вече активно се занимавах с дебати), после покрай борбата за по-добра здравна система за американците. Няма как да забравя и колко време отделихме в лекциите по икономика да обсъждаме отговора на американското правителство на кризата и за мен е привилегия да мога да прочета и за другите варианти, които са разглеждани, както и защо в крайна сметка се спират точно на този.

Като цяло препоръчвам, но само за определен тип хора, към който аз определено спадам, така че сега с нетърпение ще си чакам и втора част 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s